Архитектът на свободна практика Георги Георгиев не мисли точно така. През кариерата си той е проектирал различни сгради, включително големи хотели в курортни комплекси, за да стигне до кирпичените къщи.
Сега той е убеден не само в качеството на добрите стари материали, но и в дълбокия смисъл на тяхната употреба. Убедени са и учените от Ню Мексико в САЩ, където арх. Георгиев ще замине през септември с американско финансиране, за да разкаже малко история и ноу-хау, предимствата и недостатъците при ползването на остарялата, но вече възраждаща се технология за строителство на кирпичени къщи.

Годините натрупан опит са не само важна част от професионалната биография на всеки специалист. Те са и свидетелство за доброто познаване на материята, множеството решени проблеми, търсенето на новото в работната рутина. За Георги Георгиев скуката не е била много. В първите години на прехода работи по изпълнението на проекти за строителство на големи луксозни къщи. „Това беше тогава мечта за всеки архитект, нямахме никакви ограничения. Пълна свобода. Освен това клиентите ни не пестяха средства“, разказва той. В процеса на тази работа обаче се вижда, че посоката не е най-добрата за него. „Толкова много бетон леем, а нещата могат да става по-добре и без него“, обяснява архитектът.
В края на 90-те години той за пръв път си задава въпроса дали няма и други пътища. Тогава вижда, че в много западни държави хората вече са намерили модела в един модерен и съвременен вид на изграждане на къщи от глина и това съвсем не е признак на бедност или изостаналост. Това го окуражило и започнал да работи самостоятелно в тази посока. „Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителството, но и при производството на храни, козметика и др.“, казва той.

източник:  stroitelstvo.info

AGC Glass Europe и нейните развойни центрове работят постоянно по подобряване на изолационни свойства на стъклото чрез нанасяне на покрития върху него. Това е една модерна технология на обработка на стъклото, в която AGC Glass Europe държи европейското лидерство.
AGC Glass Europe предлага широка гама стъкла с изолиращи покрития, наричани още нискоемисионни стъкла. Те включват стъклата Planibel Top N+, Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray. Три от тези  стъкла (Planibel Top 1,0, Planibel Energy N, Stopray) в двоен стъклопакет с обикновено бяло стъкло и газ аргон дават коефициент на топлопреминаване Ug (изключително важен показател, посочващ степента на топлинни загуби) от едва 1,0 W / (m². K). Този двоен стъклопакет предлага отлични изолационни качества, тъй като загубата на топлина е напълно неутрализирана: количеството топлина, влизащо в сградата чрез добиване на слънчева енергия, е по-високо, отколкото топлината, напускаща сградата през прозорците. Общият енергиен баланс става положителен, т.е. добитата слънчева енергия е по-голяма от загубата на топлина. По този начин прозорците всъщност допринасят за отоплението на дома, което води до спестяване на енергия,  съответстваща на около 6 кг CO2 на квадратен метър на година.
За сравнение, едно обикновено единично стъкло има Ug фактор  5,8 W / (m². K). В този случай през прозореца се губи повече топлина, отколкото слънчева енергия се добива, а цялостният баланс е чиста загуба на енергия. Тази загуба на енергия трябва да се компенсира с отопление, съответстващо на емисии от 84 кг CO2 на квадратен метър стъкло на година, или средно 2000 килограма CO2 на жилище на година.
Използването на обикновен двоен стъклопакет с Ug стойност от 2,8 подобрява този баланс чрез намаляване на необходимото отопление, но общата загуба на енергия остава отрицателна – 22 кг CO2 на квадратен метър стъкло, или 500 кг на жилище на година.
Ако сравним, от една страна, потреблението на енергия и размера CO2, отделян за производство на квадратен метър стъкло, и от друга страна, енергията и размера на CO2, спестени чрез употребата на нискоемисионен двоен стъклопакет, балансът е отново положителен. За производството на 1 квадратен метър стъклопакет с Planibel Energy N се отделя около 25 кг CO2. Ако заменим единично стъкло с този двоен стъклопакет, спестяваме около 91 кг CO2 годишно. Това означава, че количеството CO2, отделено за производството на стъклото, се компенсира за 3,5 месеца.

Чрез комбиниране на меки и твърди покрития AGC предлага цяла гама от продукти Stopray с Ug фактор 0,9 W / (m². K), които значително подобряват топлотехническите параметри на двойните стъклопакети.
Новият Stopray Ultravision 50 е високотехнологично стъкло с меко покритие и иновативен троен сребърен слой. Преминаването на светлина е увеличено (LT = 49%), докато проникването на слънчево греене е чувствително редуцирано (соларен фактор 23%). Stopray Ultravision 50 дава възможност да се използва максимално слънчевата светлина в интериора при по-ниски разходи за охлаждане през лятото.

източник: stroitelstvo.info

Как се селекционира пшеница? В най-опростен вид – в пустинята, под жаркото слънце или при висока влажност или при ниски температури, отделяте кълновете, които благодарение на мутации успяват да оцелеят. От тях получавате следващото поколение растения и така докато не получите нов сорт, устойчив на екстремни условия. Или избирате растенията, които дават най-едри семена и поколение след поколение затвърждавате тази мутация, докато не получите сорт, който дава по-голяма продукция. За жалост възможностите за тази естествена селекция са до голяма степен изчерпани.

Бързото нарастване на селскостопанската продукция от края на XX век в момента се е забавило до такава степен, че не е в състояние да се справи с търсенето на храна, в резултат на увеличаването на населението и благосъстоянието на хората в развиващите се страни.

Потреблението на четирите стълба, които предоставят най-много калории на човечеството – пшеница, ориз, царевица и соя – изпреварва производство през голяма част от изминалото десетилетие. Този дисбаланс между предлагането и търсенето е довел до два пика в международните цени на зърното от 2007 г. насам.

Поскъпването на основните храни доведе до глад милиони бедни хора в десетки страни, тяхното недоволство дестабилизира политическите системи от Мексико през Узбекистан до Йемен и Египет.

Най-новите научни изследвания показват, че има нов фактор, който води до нарушаване на функционирането на хранителната система – изменението на климата.

Много от провалите на реколтите през последното десетилетие са резултат на природни бедствия, като суши и наводнения в САЩ, в Австралия и в Китай и зони на необичайни горещини в Европа и в Русия.

Температурите се покачват бързо през периода на растеж на реколтата в някои от най-важните селскостопански райони в света, като доклад, публикуван преди няколко седмици, сочи че това води до спад на добивите с няколко процентни пункта под очакванията, което води до силно увеличение на цените.

В продължение на почти две десетилетия, учените предсказваха, че изменението на климата ще бъде относително лесно управляем процес за селското стопанство. В най-лошите възможни сценарии се предполагаше, че цените на храните ще се удвоят чак през 2080 г., а не през 2008 г.

Надеждите за по-високи реколти бяха свързани с повишаването на температурите в умерения пояс и нарастващите нива на въглероден двуокис. Логично се считаше, че газът с основен принос за глобалното затопляне, ще действа като въздушен тор и ще компенсира голяма част от негативните ефекти от климатичните промени. Но реалността опроверга тези теории.

Оказа се и, че глобалното затопляне не значи хубаво време, а по-скоро точно обратното. По-високите температури в близост до повърхността на земята доведоха до по-страшни бури, по-силни ветрове, по-обилни валежи, редуващи се с тежки засушавания.

За да се справи земеделието с всичко това са необходими нови сортове култури и нови технологии, които далеч надхвърлят наличните в момента. Но за да бъде постигнат пробив като този от миналия век ще са необходими десетилетия.

А пробивът от XX век започва от суха долина в Мексико и един млад американски агроном – Норман Борлаг, спонсориран от фондация Рокфелер. Неговите успехи като селекционер помагат производителите на пшеница в Мексико да повишат добивите си над шест пъти.

През 1960-те години Борлаг работи в Индия и в Пакистан, където на практика спасява стотици милиони от глад.

Разработките му водят до т. нар. Зелена революция, като производството на храни изпреварва прираста на населението през втората половина на XX век. Борлаг става единственият агроном, който е печелил Нобелова награда за мир през 1970 г., защото е помогнал „да се осигури хляб за гладните по света.“

Докато приема наградата си в Осло, той предупреждава: „Ние може да сме в най-високата точка на прилива сега, но приливът скоро ще свърши ако станем самодоволни и отслабим нашите усилия.“

През последните 50 години, въпреки нарастването на населението, делът на гладуващите намалява. А до края на миналия век производството на храни, изглежда под контрол. И се задействат пазарните механизми. Парите за изследвания в селското стопанство се пренасочват към други сфери.

Но докато нарастването на населението не успя да пречупи кривата на благоденствието, то икономическият възход го направи. Милиони хора добавиха месото и млечните продукти в менюто си през последните годни. А използването на част от земеделската продукция за производство на етанол засили натиска.

Тази година, добивите на ориз са достатъчни, но лошото време заплашва пшеницата и житните култури в много райони.

Преди четиридесет години една трета от населението в развиващите се страни страдаше от недохранване. В края на Зелената революция в средата на 1990-те години делът е на недохранените намаля до под 20 процента, а броят на гладуващите хора се понижи до под 800 милиона за първи път в съвременната история.

В наши дни Организацията за прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации изчислява, че броят на гладуващите хора е повече от 925 милиона и се покачва.

Двама икономисти, Волфрам Шленкер от Колумбийския университет и Майкъл Дж. Робъртс от Университета на Северна Каролина, са направили компютърен модел на зависимостта на добивите от средните температури. Резултатите са показали, че до определено ниво повишаването на температурите настина води до по-високи реколти, след което добивите рязко да намаляват.

Това изследване сочи, че до края на века добивите от днешните културни сортове може да паднат с 30 процента или повече.

След като изчерпва възможностите на естествената селекция, през 70-те години на миналия век, Борлаг се насочва към нови технологии.

През миналата година малко селце в Индия, прехранващо се с производство на ориз е залято от наводнения. В продължение на две седмици нивите са под водата. Допреди няколко години реколтата щеше да бъде унищожена. Но на въпросното парче земя е засят нов сорт генетично модифициран ориз, разработен от Международния институт за изследване на ориз във Филипините. Той гарантира стабилна реколта дори при наводнения.

В разцвета на зелената революция Борлаг основава международна мрежа от изследователски центрове, за развитие на основните култури в света, един от тях е Международният институт за изследване на ориз във Филипините.

Водещи изследователи казват, че е възможно да се създадат културни сортове, които са по-устойчиви на суша и наводнения, които отговарят добре и на нарастващите количества въглероден двуокис в атмосферата. Така че генното инженерство в крайна сметка може да свърши работа.

През 2009 г., в разгара на кризата, страните от Г-8 обещаха около 22 милиарда щатски долара за развитие на селското стопанство. Две години по-късно по-малко от половината от тези пари са инвестирани за целта. И докато богатите са затънали в дългове и ограничават разходите си от сфери като земеделие, образование и здравеопазване, за да помагат на финансовия сектор и потреблението, то по-бедните държави започват да инвестират в селското стопанство все по-големи средства.

В Африка дузина страни са на път да изпълнят обещанието си да отделят 10 процента от бюджетите си за развитие на земеделието.

Но водещите експерти казват, че бедните страни не могат да решат проблемите сами. Организацията на обединените нации наскоро прогнозира, че световното население ще достигне 10 млрд. до края на века или с 3 милиарда повече, отколкото е днес. Съчетано с търсенето на храна богата на протеини, прогнозата означава, че производството на храни ще трябва най-малко да се удвои през XXI век. Как ще стане това? За сега наследникът на Борлаг не се е появил, за да ни покаже.

източник: darikfinance.bg

Издръжливостта на една система е нейният капацитет да се сблъска с препятствия, да се адаптира, и да продължи напред мобилизирайки човешките иновации, ресурси, дух и решителност, казват авторите на проекта.
Те виждат идеята за Гъвкава къща като неразделна част от едно по-голямо, цялостно решение, което включва наред с всичко друго и изграждането на силни и сплотени човешки общности.

Според заданието на конкурса пасивната къща трябва да е с площ не повече от 92 кв. метра за къща с две спални и 116 кв. метра за къща с три спални и трябва да отговаря на изискванията на стандарта за пасивни къщи на Passive House Institute (Германия):
- Специфичната нужда от енергия за отопление и вентилация да не бъде повече от 15kWh/кв. м годишно
- Общо потребление на сградата за всички нужди не повече от 120kWh/кв. м годишно.
- Въздухопроницаемостта на сградата трябва да е не по-голяма от 0.6 пъти нейния обем на час, при разлика в наляганията на въздуха вътре и вън от 50 Ра.

За да постигнат това ниско енергийно потребление в къщата архитектите залагат на ключовите елементи на една пасивна къща: компактна форма и добра изолация на стени, под и покрив, енергоефективни прозорци с троен стъклопакет, въздухонепроницаема външната обвивка на сградата и топлообменник/ рекуператор за възстановяване на енергията от отработения въздух.
Лятото в Ню Орлийнс е изключително горещо и влажно, което налага използване на климатична система за охлаждане и отнемане на влагата от въздуха. При проектирането на къщата е използван специализиран софтуер за изчисляването на цялостния енергиен модел (PHPP) и е постигната енергия за отопление и вентилация – 2 kWh/кв. м годишно и общо потребление на сградата за всички нужди – 100kWh/кв. м годишно.

Важен елемент от проекта е гъвкавият покрив от перфорирана ламарина, покрит със зеленина, който обвива къщата и я свързва със заобиколяващата я природа. Гъвкавият зелен покрив също така осигурява естествена сянка за къщата. Пространството между него и къщата създава възможност за естествена циркулация на обвиващия въздух.

За авторите:
Арх. Гергана Барабонкова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Специализира в областта на нискоенергийната екологична архитектура и пасивния дизайн. Преподава в Бостънския архитектурен колеж и е собственик на Studio GB Architecture and Design в Бостън. В настоящия момент проектира пасивна къща край град София.
Мирослава Тенева е дипломант в Бостънския архитектурен колеж. Специализира в областта на устойчивата архитектура и зеленото строителство и градоустройство. Има многократни участия в международни архитектурни конкурси.

източник:  stroitelstvo.info

Според прогнозата за 2011 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитите има рискове за глобалното възстановяване и те са значителни.

Федералният резерв трябва да започне да повишава лихвените си нива, докато Европейската централна банка трябва да задържи сегашната си парична политика, смятат експертите от ОИСР.

Излизането от кризата на две скорости, при което развиващите се пазари изпревариха развитите е довело до прилив на капитали в страните извън ОИСР, създавайки силен инфлационен натиск. Този натиск предизвиква ответни политики, които обаче ограничават темповете на икономическо развитие и заплашват глобалното възстановяване.

„Най-важното послание на тази икономическа прогноза е, че няма място за колебания. Кризата не е свършила, тя просто се е видоизменила,“ коментира генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия.

Има значителни низходящи рискове, които заплашват водещата роля на частния сектор в икономическото възстановяване. Това са високите цени на петрола, забавянето на темпа на развитие на Китай, продължаващата нестабилност в САЩ и Япония, задълбочаването на проблемите на пазарите на имоти. Комбинацията от всички тези фактори може да доведе до стагфлация и да спре възстановяването на развитите икономики.

Сегашният дисбаланс между лихвените нива и икономическият растеж вероятно ще остане в сила в продължение на години, което означава, че ще са необходими сериозни структурни реформи в развитите икономики. Иначе развиващите се страни с много по-високи лихви ще продължават да изпреварват темповете на растеж на развитите икономики и в същото време да привличат по-голямата част от капиталовите инвестиции, пораждайки глобален инфлационен натиск.

Въпреки всички тези рискове ОИСР ревизира възходящо прогнозите си за растежа в САЩ и еврозоната през 2011 година до съответно 2.6 и 2 на сто.

С оглед на подобрението на очакванията Федералната резервна банка на САЩ може да обмисли вдигане на лихвите още през тази година, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) може да си позволи да спре затягането на паричната политика, а Япония не е под натиск да действа незабавно, за да спре разрастването на суверенния си дълг.

Организацията добавя в прогнозите си, които излизат два пъти годишно, че перспективите за икономиката на Япония са се влошили спрямо предишния доклад, като предвижданията по-рано са били за растеж от 1.7 процента, а сега се очаква свиване с 0.9 процента.

Прогнозите за световния икономически растеж през 2011 г. са за увеличение на глобалния брутен вътрешен продукт с между 4.25 процента и 4.5 процента. Докато икономиките на 34-те страни членки на ОИСР ще нараснат с 2.4 процента през тази година.

източник: darikfinance.bg

Фондовите индекси в Ню Йорк се понижават за трета поредна седмица, а среброто загуби почти една трета от стойността си от 29 април. Какво се случва?

Борсовите оператори повишиха маржин изкискванията за сребро и петрол, което намали доходността на инвестициите в тях. Американският долар набра скорост, особено спрямо еврото. Предстоящият край на количествените улеснения на Федералния резерв и очакванията за слаб летен сезон карат инвеститорите да прибират печалби.

Има три лесни начина да излезете сухи от бурните води на подобен волатилен пазар.

Първо: Продавайте през май и бягайте

Ако имате някакви печалби, има само един начин да ги запазите: продавайте. Това не значи да закриете всичките си позиции, но задръжте само дългосрочните си инвестиции. Важното е да вземете парите в наличност, вместо несигурните акции или други финансови инструменти.

Второ: Използвайте стоп поръчките разумно

Друг начин за защита на печалбата е да поставите стоп поръчки с вашия брокер, които ви дават възможност да закриете автоматично позицията при достигане на дадена цена.

Или можете да използвате плаващи стоп-стоп поръчки. Задайте процент, под текущата цена на акциите, което ще ви позволи намалите опасността от активиране на стоп поръчките по време на ниска пазарна ликвидност, която може да доведе до разширяване на спреда купува/продава за кратък период от време.

Недостатък на подобен подход е че при екстремни разпродажби, стоп-поръчката „се превръща в пазарна поръчка за най-добрата налична цена“. Тоест трудно се намират купувачи за момента, когато акциите ви са паднали до зададеното от вас ниво.

Трето: Купете си опции за продажба

Хеджирайте с пут опции, които ви дават правото, но не ви задължават да продадете даден актив на предварително определена цена и дата. За да получите оптимална защита на инвестицията си е по-добре да си купите пут опции, с колкото се може по-дълъг падеж, но пък тези, който изтичат по-скоро, са по-евтини.

Или пък може да хеджирате цялата си позиция чрез закупуване на пут опции на борсово търгувани фондове /ETF/, които следят по-големите индекси като S & P 500 и Russell 2000. Препоръчително е пут опциите да са до 4% от състава на целия ви портфейл.

Кой знае накъде ще тръгне пазарът през следващите седмици и месеци? Но прибирането на печалби от време на време може да ви помогне да останете на пазара и дори да се възползвате от следващото рали.

източник: darikfinance.bg

След почти двегодишна реставрация опожарената Онбашиева къща в Карлово започва нов живот като архитектурно-строителен паметник от времето на Васил Левски. С автентичното възстановяване на изчезналия обем се дооформи архитектурното пространство на мемориалния комплекс на Апостола в родния му град.

Проектната реализация стана възможна благодарение на спечелен грант от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с донори Кралство Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Общата стойност на инвестицията е 275 275 евро, от които 233 984 евро (85%) е безвъзмездна помощ и 45 000 евро (15%) собствено финансиране на община Карлово – основен бенефициент по проекта. Нейни партньори са Общинската агенция за устойчиво развитие, Национален музей „Васил Левски“, фондация „Васил Левски“ и Българо-норвежкото дружество в Осло. Официалното откриване на обновената сграда се състоя на 16 май в присъствието на президента Георги Първанов и посланика на Норвегия у нас г-жа Тове Скарстейн. „Това емблематично място за българската история е важно да бъде съхранено за поколенията, защото Левски е символ не само на българската идентичност, но и на една от най-големите ценности за демократична Европа – свободата“, подчерта посланик Скарстейн.
Като част от музейния комплекс Онбашиевата къща ще изпълнява функциите на библиотечен и съвременен информационен център с възможност за публични изяви на младите хора.
Проектът за автентичното възстановяване и адаптивно използване на новата сграда е изготвен под формата на дарение от арх. Мария Каразлатева и представлява финалния етап от цялостното възстановяване на историческата застройка около родния дом на Апостола, разрушена в голяма степен през 50-те и 60-те години на ХХ век. Вече са построени и включени в музея Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Вси български светии“.

Онбашиевата къща е строена
през първата половина на ХІХ век и съществува до 1981 г., когато е съборена след пожар. С нейното възстановяване се връща регулацията на старата улица от запад, която отделя историческата застройка на квартала от т.нар. Зелен блок, изграден през 60-те години на миналия век.
За подготовката на проектната възстановка на Онбашиевата къща арх. Каразлатева изследва устройствените параметри на терена по архивни кадастрални данни, а за архитектурния й облик се позовава на единствения запазен снимков материал в документалния филм на режисьора Андрей Алтъпармаков, заснет през 1981 г. във връзка с конкурсите за мемориал на Левски. По археологически способ са разкрити оригиналните основи на къщата, която е на два етажа и частичен сутерен с РЗП около 170 кв.м. Конструкцията е монолитна с дървен покрив и гредоред на втория етаж.

Художественото оформяне на фасадите
е в съответствие с традиционните местни възрожденски образци от XIX век с дървени дограми, обшивки и ръчно изпълнени детайли, едноолучни керемиди и минерална бяла мазилка. Интериорът максимално пресъздава автентичната обстановка на къщата. Основните помещения – библиотечният фонд на музея и информационният център, са разположени на втория етаж с възможност за обединение в общо зално пространство за камерни прояви, семинари. Напълно е възстановен и дворът около къщата, който служи като функционална връзка с музейния комплекс.
Изпълнител на строително-възстановителните работи е пловдивската строителна компания „Пирс-Д“. В рамките на европейския грант е изработена архитектурно-пластична композиция с паметен знак, която е монтирана пред входа на мемориалния комплекс.

източник: stroitelstvo.info

Притежаването на жилище носи толкова много стрес, загуби и негативи, че те не оправдават плюсовете от собствеността върху имота. Това смята американският хедж фонд мениджър, предприемач, рисков капиталист и автор Джеймс Алтъчър.

Той споделя мнението, че хората биха били по-щастливи, ако не ипотекираха своя живот и ако не се поддаваха на заблудата, че бялата дървена ограда води до щастие, ако се дистанцират от „американската имотна религия“ и намерят своя път, който да следват.

Той излага няколко основни аргумента, които показват защо покупката на имот е свързана с прекалени усилия – финансови, емоционални и физически, които според него дългосрочно носят повече негативи, отколкото полза.

Сред водещите финансови причини за него са:

1. Загуба на пари

Покупката на имот е свързана с плащането на голяма сума пари. Някои ще кажат: „Но това е инвестиция“. Исторически погледнато обаче това не е така. Възвръщаемостта от имоти между 1980 и 2004 г. е 0,4%, пише той. (Според някои анализи за още по-дълъг период тя е всъщност -0,6%.)

Достатъчно е да се каже, че когато плащате тази сума, повече никога няма да видите тези пари. Това е така, защото дори и като продавате имота, вие ще вземете парите и ще ги вложите в следващата вноска за новия си имот.

2. Сключване на сделката

Забравих колко беше последните два пъти, когато закупих жилище, но със сигурност бяха още 2-3%, хвърлени на вятъра. Адвокати, застраховки, преместване, антидепресанти – събират се около 2-3%, пише Алтъчър.

3. Поддръжка

Независимо от обстоятелствата, няма начин да не ремонтирате каквото е необходимо в жилището. И всичко това е свързано с още разходи. Затова живея под наем. Миялната ми машина не работи – обаждам се на хазяина. Или пък купувам нова, но цената й се удържа от наема, а техникът идва и я инсталира. Аз не правя нищо. Техникът и хазяинът ми работят за мен.

4. Данъци

Още по-лоша новина са данъците, които трябва да плащате. За какво? За да могат вашите деца да получат страхотно образование? Да, бе, да.

5. Клопка

Нека да изясним защо притежанието на жилища се превърна в повече от религия в САЩ – защото големите корпорации не искаха служителите им да имат на разположение многобройни избори за работа. Затова те ги окуражаваха да притежават жилища – за да не могат лесно да се преместят и да сменят работата си. Работната заплата е функция от търсене и предлагане. Ако не можете лесно да се преместите, тогава и вашето предлагане от възможности за работа е по-ниско.

6. Непривлекателна инвестиция

Инвестицията в жилище има всички характеристики на една от най-непривлекателните инвестиции: тя е нисколиквидна, предполага голям заем, има ниска диверсификация – за повечето хора къщата заема най-голям дял от техния портфейл.

Как банките правят бизнес? Много просто – те заемат капитал от вас при ниски лихви и ви отпускат скъпи заеми.

Това е всъщност толкова добър бизнес, че на практика вече 200 години банките ни облъчват с него с милиарди, похарчени за реклама.

Често обаче се оказва, че ако искате да бъдете феодали и да притежавате жилище, вие трябва да сте готови да харчите много по-голяма сума от наемателя/крепостния селянин. Последният пък обикновено трябва да плаща само наема, който понякога може да бъде фиксиран за години напред.

В отговор на тази теза Рик Шарга, вицепрезидент на RealtyTrac, пише, че по отношение на риска на инвестицията исторически погледнато, по-малко от 1% от собствениците на жилища са загубили имота си поради принудително отнемане. Също така повечето случаи от тях са се дължали на „лична катастрофа“ като безработица, развод или сериозно заболяване.

Тук стои логичен въпросът как би се справил един наемател в тази ситуация. Дали хазяинът би бил склонен да му позволи да остане в апартамента, ако той спре да си плаща наема?

Може ли капиталът, вложен в имота под наем, да се използва за рефинансиране, за да се покрият временни проблеми с дохода? Едва ли, пише той.

Алтъчър от своя страна изрежда и някои лични причини, поради които живот под наем е по-привлекателен. Сред тях са възможността за безпроблемна смяна на местоживеенето при необходимост или при желание. Наред с това наемането дава възможност за много повече избор – на локация, на управление на времето, което няма да е заето с поддръжка на жилището, избор на вида жилище, и не на последно място, избор за управление на парите, които не са замразени в най-неликвидната инвестиция.

Помислете за личните причини, поради които искате да притежавате имот, съветва той. Чувствате ли се сякаш не можете да постигнете нищо в живота си, докато не притежавате собствено жилище? Усещате ли, че това е част от създаване на семейство и гнездо за вашите бъдещи деца? За вас лично всичко това част ли е от съзряването и превръщането ви в улегнала личност? Или това е нещо, на което са ви учили вашите родители? Замислете се за истинските причини за самия вас и се уверете, че те са лично ваши и идват от сърцето ви.

източник: investor.bg

В България често сравняваме какво е било „преди” и какво е „сега”, как се е променил стандартът на животът ни и какви решения вземаме. Преди – четири години България влезе в Европейския съюз и повече от 60 000 българи си пожелаха да напуснат родината, за да опитат късмета си в някой от европейска страна. Аргументите им бяха може би наивни, но поне съществуваха – това бяха очакванията за по-добро заплащане и по-спокоен живот за тях и за семействата им. Днес – през 2011 г. желаещите да си купят еднопосочен билет са 200 000, а аргументът им е различен – „просто не искам да живея в България”.

„Това се дължи на факта, че много хора се върнаха в страната, но имат миграционен опит”, обясни  доц. Веселин Минчев от Българската акадамия на науките, който е автор на изследването за миграцията на българите сега и преди четири години. Според него тези хора имат по-големи претенции към това, което се случва в страната. Кризата и икономическият натиск също допринасят за тази нагласа на българите, допълни експертът.

Според проучването едва 4 % от българите, които са се върнали от чужбина, са работили там на длъжности, които изискват по-голяма квалификация от тази, която притежават.

30-40 % са имали работно място, което отговаря на квалификацията им и 50 % от българските емигранти имали нискоквалифицирана работа

Големият проблем е не дали някой е компютърен специалист, а друг – берач на портокали, а че когато има повече компютърни специалисти, те създават повече работни места и за берачи на портокали, заяви още доц. Веселин Минчев.

Ако преди четири години най-желаните места за живот са били Испания и Гърция, днес са Англия и Германия. Затова потърсихме отговор от един човек, който е заминал със същия този аргумнент – просто не искам да живея в България. Това е Струмен Паунов, който оглавява Българския бизнес клуб в Лондон. „Аз съм пресен пример на такъв аргумент. Човек, който оглавяваше строителна фирма в София, взех самолета и започнах работа с 300 паунда в джоба”, обясни Паунов. След това обаче той е успял да развие бизнеса си и е взел съпругата и детето си в Лондон. Семейството се е устроило добре и не смята да се връща в България за нищо на света. Паунов оглавява фирма, която помага на българските емигранти в Лондон да си уредят документи. На въпроса защо не би се върнал у нас, след като близките и приятелите му липсват, Паунов отговаря лаконично: „ Животът в Лондон е огледален на този в България. Като BG срещу GB. Няма вечно щастие”.

Един от основните проблеми, с които се срещат българите в чужбина, са излъганите надежди. Според изследователите от академията на науките разочарованието е накарало част от хората да се върнат временно у нас или да потърсят реализация в друга европейска страна. Подобен феномен наблюдава и Струмен Паунов в Лондон.

„Между 70 000 и 80 000 българи живеят в британската столица и те разказват небивалици за многото паунди, по които ходим в Лондон.
Това кара хората да идват, някои без идея какво ще правят”, коментира Паунов.

В същото време много млади хора, които са получили образованието си в града или успеят да приравнят дипломите си с британските, си намират работа много бързо. Това важи не само за висшистите, но и за хора с по-ниска квалификация. Например за медицинските сестри, обясни Паунов.

Доц. Веселин Минчев от своя страна добави, че в различните страни има български общности и в тях живеят хора, които нямат намерение да се връщат. Според експерта трябва да свикнем с мисълта, че има други Българии и там хората живеят с порядките на страните, в които се намират.

Много от тях например предпочитат уредения живот в Германия или темперамента на Испания, но те създават свой живот, който е различен от този в България. „Ние не трябва да прекъсваме връзките си с тях, напротив – трябва да комуникираме”, категоричен е доц. Минчев.

Не можем да съдим нито тези българи, които са избрали да отидат в чужбина, нито пък тези от нас, които сме останали тук. На всички ни обаче е ясно, че докато България е на опашката по повечето европейски показатели, ще има все по-малко хора, които ще могат да довършат изречението: искам да остана в България, защото…

източник: darikfinance.bg

Всеки, който следи новините във връзка със световната финансова криза, е осъзнал, че познатият ни до момента свят се дестабилизира с бързи темпове. Бездънна яма е зейнала в неизвестното бъдеще подобно на пукнатината в глетчера «Рут» в края на юни.

Европейският дълг разклати еврото и азиатските пазари. В момента европейските данъкоплатци са изложени на изключително голям кредитен риск, който доведе до паника на световните пазари, тъй като чуждите кредитори на Гърция и Португалия побързаха да напуснат тази позиция, веднага след намесата на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на Дойче банк каза, че от Гърция ще се изисква да положи “неимоверни усилия”, за да може изобщо да погаси напълно дълга си.

Нарастват опасенията, че суровите мерки спрямо проблемните страни от еврозоната ще попречат на тяхното възстановяване и ще продължат да всяват размирици като тези, които наскоро избухнаха в Атина. Смята се, че Португалия, Италия, Гърция и Испания дърпат ЕС надолу, докато балонът на дълговете им се раздува до размери, отвъд които дефицитът може да бъде овладян. Еврото се срина до най-ниските си нива за последните четири години спрямо американския долар (не че доларът може да се счита за стабилна валута).

Великобритания също е на кръстопът. Политическите й лидери не могат да понесат мисълта, че няма да могат да харчат безогледно и по тази причина просто са спрели да мислят за това. Те са се поддали на заблудата, че орязването на обществените разходи би разрушило основните обществени услуги в страната и би спряло възстановяването в самия му зародиш. Техните икономисти са обърнали нещата. Населението на Великобритания може да очаква постоянно увеличаване на данъците под юмрука на тежка и скъпа бюрокрация, чиято парична политика служи на държавата, но не и на хората.

Америка също не е избегнала тази опасност. Финансовото състояние на Гърция, Португалия, Италия, Франция и Великобритания не са единични случаи. Могат ли американците да хвърлят камъни върху европейските стъклени балони, когато националният дълг на нашата страна е достигнал 86% от БВП, почти колкото този на Испания? Прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса (БКК) са още по-мрачни. Тя е изчислила, че бюджетният дефицит няма да падне под 4% при управлението на Обама и ще започне да расте след 2015 г. През следващото десетилетие прогнозният бюджет на Белия дом ще добави нови 9,7 трилиона долара към националния дълг, но според БКК дългът ще бъде още по-голям.

Можем ли да избегнем подобни пропасти от дългове?

Може ли някоя нация до отскочи от ръба?

Политиците искат от нас да харчим. Икономистите ни предупреждават, че спестяванията ще ни провалят. Прави ли са? Има ли нация, която е опитала да не харчи?

Съществува такава! Нейният случай е старателно документиран. Важно е да чуем какво историята й има да ни каже и да разберем какво да предприемем, преди да сме се провалили.

Всеки от нас, който е страдал поради дългове има много какво да научи от една малка страна, която се е сблъскала с този проблем, но е направила невъзможното.

Нова Зеландия редуцирала размера на деспотичното, облагащо с данъци правителство и не само оживяла след това, но започнала да процъфтява. Докато ние сме «трупали тлъстини» придобивайки огромни размери, през средата на 80-те Нова Зеландия поставила себе си на «здравословна диета» за отслабване на фискално въздържание. За кратко време Нова Зеландия изхвърлила паразитите и отворила широка врата на възможности пред производителите и предприемачите за акумулиране на богатство и повишаване жизнения стандарт на населението.

Нова Зеландия получила надежда и промяна, когато ги пожелала. Начело на това “преобразяване” застанал бившият министър Морис П. Мактийг.

(Образователната лекция на Мактийг е препечатана отчасти с разрешението на Импримус (Imprimus). Заглавието и е: «Преобразеното правителство: Уроци от Нова Зеландия»)

Реформаторското правителство на Нова Зеландия задало на всяка държавна агенция два жизненоважни въпроса:

1) Какво правиш? и

2) Какво би трябвало да правиш?

После им казало да елиминират всичко онова, което не трябва да правят.

Твърде чувствителна ли е темата за американците? Не е ли същото, което Рон Полианс би следвало да направи?

Реформаторското правителство на Нова Зеландия наредило на всяка агенция просто да елиминира онова, което не би трябвало да прави. Колко ясно е това? Спри да копаеш дупката, която копаеш за себе си.

Спри да харчиш.

Подобен ясен фокус намалил размера на правителствените служители в Департамента по транспорта от 5 600 само на 53. През фискалната 2003 г. същият този департамент имал на заплата 59 189 обществени работници, които се нуждаели от 53,2 милиона долара от данъкоплатците, за да получат заплатите си. Броят на паразитните служители в Горските служби на НЗ бил съкратен от 17 000 на 17. През фискалната 2008 г. той имал 28 330 служители и похарчил 5,8 милиарда долара за тяхната издръжка.

Самият Мактийг бил министър по строителството. Накрая той останал единственият служител, след като бил приложен този процес на редуциране на персонала, който в началото бил 28 000 души. По думите на Мактийг по-голямата част от дейността на департамента била строителство и инженерингова дейност и много хора можели да правят това без намесата на правителството.

Изгубени ли били всички тези работни места? Не, изгубена била практиката на налагане на данъци от страна на правителството върху продуктивни граждани. Нуждата от тези работни места останала. Частните компании с радост назначили на работа тази квалифицирана работна сила. Като работници в частния сектор тези работници спечелили три пъти повече и били с 60 процента по-продуктивни.

Реформата освободила правителството от това да върши ненужни неща, които нямало причина да прави. Скокът на Нова Зеландия, встрани от бедствието на дълга, станал под формата на една мащабна публична разпродажба на бизнеса. Разпродадени били телекомуникациите, авиолиниите, напоителните системи, компютърните услуги, печатарските услуги, застрахователните компании, банките, охранителните фирми, ж.п. транспортът, автобусният транспорт, хотелите, спедиторските фирми, селскостопанските услуги и други. Повишила се производителността на труда, а цените паднали.

Със свиването си правителството определило също другите държавни агенции да бъдат управлявани от него като предприятия със стопанска цел, които плащат данъци.

Реформите превърнали в самостоятелна компания системите за въздушен транспорт, дали й инструкции да носи приемлива възвръщаемост и да си плаща данъците, и й казали, че не може да получава инвестиционен капитал от своя собственик (правителството). Инициаторите на реформата направили същото с около 35 държавни агенции, които стрували на данъкоплатеца около 1 милиард долара всяка година, а сега след промяната, вместо да харчат един милиард, те произвеждали 1 милиард долара годишно в приходи и данъци.
На хората от Нова Зеландия им е било обещано институция с високо ниво на прозрачност и в действителност те я получили.

Предприетите значими мерки по отношение на лошите мениджърски решения, не само не довели до банкрут, но до следното: размерът на правителствените служители бил намален с 66%; делът на правителството в БВП намалял от 44 на 27%; останал излишък, който бил използван за изплащането на дълга; дългът намалял от 63 на 17% от БВП (не забравяйте, че дългът на Америка е 86% от БВП); остатъкът от излишъка всяка година бил използван за данъчни облекчения; данък общ доход бил намален на половина и били елиминирани сходни на него данъци.

Мактийг пише следното:
“Трябва да признаем, че основният проблем със субсидиите и помощите е, че те правят хората зависими; а когато правим хората зависими, те изгубват мотивацията си и творческите си способности и стават още по-зависими.

Реформата оттеглила цялата правителствена подкрепа за овцевъдите. Процесът променил позицията на фермерите от хора, 44 процента от чиито доход идвал от правителството, на нула процента субсидии. През 1984 г. пазарът за агнешко бил $12,50 на глава. До 1989 г. производството на различен продукт, обработването му по различен начин и продажбата му на различни пазари довело до $30. До 1991 продуктът струвал вече $42, до 1994 г. струвал $74, а до 1999 – $115.

Отдръпването на правителството настрана позволило на овцевъдството да излезе на пазара, да намери купувачи, които биха платили по-високи цени за продукта му. Такава реформа довела до изчезването на по-малко от 1% от тези производители – хора, които така и така не би трябвало да се занимават с този бизнес. Вместо корпоративното земеделие процъфтяват семейните ферми. Свободата демонстрирала, че ако поставиш хората в ситуация налагаща да проявят творчество и иновации, те ще намерят решение.”

Мислейки различно за управлението, Нова Зеландия елиминирала всички Образователни бордове. Всяко училище минало под управлението на попечителски борд, избиран единствено от родителите на учениците в него. Новата отчетност дала възможност училищата да получат паричен ресурс, основан на броя ученици, посещаващи училището, без каквато и да било външна намеса. В един ден всички училища преминали към тази система. Частните училища се финансирали по същия начин. Изведнъж учителите осъзнали, че ако загубят учениците си, ще изгубят и финансирането си, а ако загубят финансирането си, ще изгубят работата си. Постиженията на учениците в Нова Зеландия са се придвижили от 15% под до 15% над средните за техните връстници по света.

Реформаторското правителство на Нова Зеландия решило, че обществените услуги и промяната на поведението нямат място в рационалната система на събирането на данъците. И така, те избрали два метода за събиране на приходи – намален данък върху общия доход и плосък данък върху потреблението. Всички други форми на данъчно облагане били елиминирани!

Пренаписани били всички постановления, върху които се базирали наредбите. Всички закони за околната среда, данъчните закони, земеделските разпоредби, за безопасност на работното място и здравните разпоредби – всички до един били пренаписани. Закони, които били в папки, с дебелина до 65 сантиметра, били сведени до няколкостотин страници. Новите постановления изцяло отменили старите. Целта била да се постигне най-добрата среда, в която индустрията да процъфтява.

И тя процъфтяла, или поне така изглежда. Мактийг не отговори на молбата ми да ми изпрати актуална информация за тази забележителна трансформация, но аз виждам агресивни реклами на Нова Зеландия на много места. “Нова Зеландия в момента е инкубатор за предприемачи” гласят част от поканите към хора, които да инвестират и живеят там.

Твърденията, че страната е “в по-добра позиция да посрещне глобалната буря”, определянето й като «най-малко корумпираната”, “5-тата най-свободна икономика в света” и “първата в света, която защитава инвеститорите си”, всички те са доказателство за нови пазари и за народ, който се е дръпнал назад от ръба на пропастта.

Нова Зеландия каза «не» на смъртта чрез дългове; бихме ли могли и ние да го направим?

20 май 2010

Флой Лили е преподавател в Института „Мисес“. Преди това тя е работила в Тексаския университет и като адвокат в Тексас и Флорида

източник: sobstvenik.com